ЮРИДИЧЕСКА КОНСУЛТАЦИЯ
От Албена Йотова – експерт на НАПИМС и гл.юрисконсулт в община Пловдив

Относно: Законността на извършените действия в изпълнение на Решение № 152/03.05.2001г. на Общински съвет – Брацигово за откриване на процедура по предоставяне на концесия върху обект, публична общинска собственост, представляващ урегулиран поземлен имот І – озеленяване, минерална баня, физиотерапия, плувен басейн, спортни, атракционни, забавни и обекти на отдиха в кв.8 по плана на град Брацигово, както и относно обжалване на определение от 17.12.2001г. по ч.гр.д. № 39/2001г. на Районен съд – Пещера за налагане на обезпечение на бъдещ иск на основание чл.316 ал.1 буква “в” във вързка с чл.310 ал.1 буква”а” от ГПК чрез спиране на процедурата по предоставяне на концесия.

Правната уредба на отношенията по предоставяне на общински концесии се намира в Закона за общинската собственост /Глава осма “Предоставяне на концесии”/ и Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост. Доколкото в тези нормативни актове не са уредени изрично някои въпроси /като напр. обхват и съдържание на правен, финансово-икономически, екологичен и социален анализ/ субсидиарно се прилагат разпоредбите на Закона за концесиите и правилника за прилагането му. В случай, че Общински съвет – Брацигово е приел на основание чл.22 от ЗМСМА, Наредба за реда и условията за предоставяне на концесии, то последната също се явява източник на правна регламентация и в този смисъл нейните разпоредби следва да се имот предвид при предоставяне на общински концесии.
От Вашето изложение, в което сте описали последователно извършените действия е видно, че сте действали в съответствие със законовите разпоредби, а именно: въз основа на мотивирано предложение от кмета на общината и на основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗОС Общински съвет – Брацигово е взел решение за откриване на процедура по предоставяне на концесия. Решението от своя страна съгласно изискванията на закона е обнародвано в Държавен вестник, съответно публикувано в -к “Нощен труд”. След тази публикация, кмета на общината е назначил комисия за организиране и провеждане на неприсъствен конкурс, която комисия в обявеният ден и час е провела същия.
Решението на общински съвет за откриване на процедура по предоставяне на концесия чрез провеждане на търг или конкурс няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.2 от ЗАП и в този ред на мисли не подлежи на съдебен контрол, но преценка за неговата законосъобразност се осъществява по реда на чл.32 от Закона за администрацията от съответния областен управител. Последният, когато установи, че е налице противоречие на решение на общински съвет със законови разпоредби в едномесечен срок от уведомяването му за взетото решение спира изпълнението му и сезира съда за произнасяне относно законосъобразността на акта. В конкретния случай, областния управител не е предприел такива действия, което е една индиция за съответствието на акта с нормативната уредба.
От друга страна кмета на общината в качеството си на орган на местната изпълнителна власт е лицето, което има правомощия съгласно ЗМСМА да привежда в изпълнение решенията на общински съвет. Нормативен израз на тази функция представлява разпоредбата на чл.44 ал.1 т.7 от ЗМСМА. На езика на административното право термина “правомощие” означава не само право, а и задължение за осъществяване на определени действия. В този смисъл извън случая на чл.45 ал.2 от ЗМСМА, когато при противоречие на решение на общински съвет с интересите на общината или нарушение на закона, кмета в едноседмичен срок може да упражни правото си на вето /отсрочващо действие на решението/, същият е длъжен да организира изпълнението на решенията на принципала. Следва да се отбележи, че в ЗОС и ППЗОС липсват разпоредби, предвиждащи възможността за спиране на действията по изпълнение на решението за предоставяне на концесия от страна на кмета. В тази връзка за резултатите от проведения конкурс кмета би трябвало да докладва на общински съвет, който от своя страна след преценка относно съответствието на направените от участниците оферти с обявените условия и изисквания по концесията, отчитайки коя оферта най-пълно удовлетворява изискванията на кондецента по бъдещия договор и спазването на конкурсната процедура, ще вземе решение за определяне на спечелилият конкурса участник, т.е. бъдещия концесионер по договора. Това решение на общински съвет има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване, включително по съдебен ред относно неговата законосъобразност. Областния управител от своя страна също ще има възможността да прецени законосъобразността му по реда на чл.32 от Закона за администрацията.
Що се касае до горепосоченото определение на Районен съд – Пещера, то същото не само че може, а и задължително следва да се обжалва пред по-горната инстанция /Окръжен съд/ на основание чл.315 от ГПК, имайки предвид обществената значимост на концесията, по отношение на която се развива процедурата. Съображенията, които могат да залегнат в частната жалба са свързани с липсата на достатъчно писмени доказателства, които да правят основателно искането на визираните физически лица за допускане на едно такова обезпечение на бъдещ иск. Лицата вероятно са се афиширали като собственици на недвижимия имот или част от него, позовавайки се на решение на Поземлена комисия за признаване, но невъзстановяване на правото им на собственост, тъй като в конкретния случай е налице хипотезата на чл.10 б от ЗСПЗЗ, а именно: когато бивши земеделски земи са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, лицата имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Още повече, че при липса на стар кадастрален план възможността за идентификацията на бившия имот и определяне на местоположението му спрямо описания по-горе урегулиран поземлен имот /обект на концесията/ практически е нулева. При необжалване на решението на Поземлена комисия в законния срок /14дни от връчването му/ от страна на заинтересованите лица, същото е влязло в сила и има характер на стабилен административен акт, който произвежда целените от него правни последици. Ето защо, след пропускане на възможността за обжалване на решението на ПК, с което се признава, но не се възстановява правото на собственост, лицата могат единствено да избират вида на обезщетението. Считам, че при депозиране на частна жалба срещу определението на Районен съд – Пещера, подкрепена със съответните доказателства и акцентирайки върху обществената значимост на концесията и вредите, които би претърпяла общината /а и участниците в конкурса/ от спиране на изпълнението, окръжен съд би следвало да уважи същата и да отмени постановеното определение. В случай, обаче, че това не стане до вземане на решение от общински съвет – Брацигово за определяне на концесионера, респ. до обнародването му в Държавен вестник, общината би могла да иска на основание чл.317 от ГПК заменяването на допуснатото обезпечение с друг вид. Съществува, разбира се и варианта за невнасяне на иск, от лицата поискали обезпечението в срока даден им от съда /1 месец/. В този случай съгласно чл.309, изр. трето от ГПК, районния съдия отменя обезпечението.
Г-н Кмете, тъй като настоящето становище не претендира да е изчерпало всички възможни варианти на решение на казуса, като и бъдещите последици от предприемане на едни или други действия, още повече, че не разполагам с всички писмени доказателства и документи по случая, бих се радвала, ако при възникване на допълнителни затруднения се обърнете отново към НАПИМС за съдействие.