ЮРИДИЧЕСКА КОНСУЛТАЦИЯ
от Катерина Трайкова, експерт на НАПИМС

 

Казус: Редът и условията за издаване на разрешения за търговия на дребно с тютюневи изделия са уредени съответно в Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение ,а за издаване на лицензии за търговия на едро и дребно в Наредбата за условията и реда за регистриране, лицензиране, заличаване от регистъра и отнемане на лицензиите…
Годишните такси за разрешения (лицензии) се плащат по Закона за местните данъци и такси.
В община Левски са издавани разрешения и лицензии през цялата 2001 г. И съответно за тях са платени такси за една година от датата на издаването им.
В момента има разрешения и лицензии с неизтекъл срок на платена едногодишна такса.

 

Въпрос № 1 : Кой трябва да плаща първоначалната такса – всички търговци без изключение или само за новооткритите търговски обекти?
Съгласно чл. 14 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Това се предвижда в заключителните разпоредби на нормативния акт( чл.35(1) от Указа за прилагането на Закона за нормативните актове )
В преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменения и допълнения на Закона за местните данаци и такси не се придава обратно действие на възприетите промени. Те влизат всила от 01.01.2002 г.
От това следва да се направият няколко извода:
1) Търговците, получили разрешения и лицензии през 2001 г., няма да заплащтат първоначална такса за издаването на разрешението ( лицензията ). Те вече са платили таксата за извършването на административната услуга – издаване на разрешение според чл. 113 и чл. 114 ЗМДТ преди измененията , които са уреждали съответните отношения до влизането в сила промените от 01.01.2002 г.
2) Отношенията, които възникват след 01.01.2002 г. ще се уреждат според промените на ЗМДТ.
За търговците, които са подали заявление след 01.01.2002 г. до кмет на съответната община за издаване на разрешение или лицензия възниква задължението да платят първоначалната такса, въведена с измененията от 2002 г., за издаване на разрешения или лицензии. Това трябва да стане преди издаването на разрешението или лицензията, при предявяване на искането, както разпореждат съответно изменените чл.113 (2) и чл.114 от ЗМДТ. Разбира се, ще трябва да заплатят и годишна такса изчислена според чл.113(3), в зависимост от конкретните обстоятелства.

Въпрос № 2: Каква такса трябва да плащат търговците, при които не е изтекъл едногодишният срок, за който са платени лицензиите?
Търговците, получили разрешение (лицензии) през 2001 г., няма да плащтат първоначална такса за издаване на разрешения и лицензии , но следва да заплатят годишна такса за упражняване на правото за 2002 г.
С измененията от ДВ бр.109/2001г., вл. в сила от 01.01.2002 г. законодателят въвежда нов вид такса – годишна такса за упражняване на правото да извършва търговия с алкохол и тютюневи изделия. Тя е различна по своята същност и предназначение. Това е такса за извършване на определена дейност през определен период от време.Търговцете с разрешение (лицензия) от 2001г. са извършвали тази дейност още през 2001 г.Въпросът, който се поставя е трябва ли да заплатят годишна такса за тези месеци от 2001 г? За промените не се предвижда обратно действие , както беше изложено по – горе .
Изводът, който следва е, че няма да се дължи годишна такса за времето, през което те са извършвали търговия през 2001 г. , но те трябва да заплатят годишна такса за 2002 г. за упражняване на правото си през нея.
Другият проблем, който възниква е свързан със срока на заплащане на годишната такса. Докато за първоначалната такса е ясно посочено кога се внася ( чл.114 ЗМДТ) , в чл.113 (2) ЗМДТ е посочено, че годишните такси се заплащат до 31.01.
Въпросът, който се поставя е до 31.01 на коя година – за която е дължима таксата или до 31.01 на следващата. Прилагайки правилата за тълкуване на финансово правните норми, трябва да се вземе предвид 1)основното предназначение на данъците и таксите – да осигурят постоянни приходи за държавния и общинския бюджети и 2)систематичното място на правната разпоредба на чл.113 (2). Това е норма от ЗМДТ. Анализирайки внимателно разпоредбите на този закон се вижда, че и данъците и таксите, предвидени като годишни, се плащат не за изтекъл вече период, а за периода, за който са дължими. От тук може да се направи извода, че годишната такса трябва да се заплаща до 31.01 на годината, за която се дължи.
Търговците, получили разрешения и лицензии трябва да платят годишната си такса за 2002 г. до 31.01 на 2002 г.

Въпрос № 3 : При условие, че за даден търговски обект е имало издадени разрешения и/или лицензии, след това са прекратили търговията с алкохол и тютюневи изделия, при подновяването и трябва ли да се плаща първоначална такса?
Трябва да се прави разлика между фактическо прекратяване на търговията и юридическо прекратяване действието на разрешението (лицензията). Под фактическо прекратяване следва да се разбира фактическо преустановяване на съответната търговия. Законодателят обаче нито в ЗТТИ, ППЗТТИ , нито в Закона за виното и спиртните напитки или в Наредбата … не предвижда фактическото преустановяване на дейността за определен срок като основание за прекратяване действието на разрешението. Търговецът може да преустанови за определено време търговията и след това да започне отново, като тогава няма да заплаща първоначална такса, защото обекта, в който се извършва търговията още ще фигурира в специалния регистър по чл.34 (1) ППЗТТИ и чл.32 от Наредбата… . За периода, за който не извършва търговия обаче, търговецът трябва да плаща годишната такса за упражняване на правото, тъй като разрешението (лицензията) още действа.
Трябва да се има впредвид, че при възобновяване на фактически преустонавената дейност, търговията с тютюневи изделия трябва да се извършва в същия обект, за който е издадено разрешението, тъй като според чл.32 (3) ППЗТТИ то издава за всеки обект поотделно. При търговията с алкохол може и в друг обект стига той да е включен в издадената вече лицензия.
Действието на разрешението се прекратява в няколко определени случай изрично предвидени в съответните нормативните актове. В чл.34б ППЗТТИ е предвидено прекратяване на разрешението по молба на лицето при наличие на съответните предпоставки. В чл.35 (3) са посочени случаите, в които се отнема лицензията. В първата хипотеза прекратяване действието на разрешението, а във втората отнемане действието на разрешението става със заповед на кмета.
Аналогични хипотези са предвидени и в Наредбата …
В тези случаи говорим за юридическо прекратяване.
Ако търговецът иска да поднови дейността си, трябва да премине през цялата процедура по издаване на разрешението или лицензията. Това означава, че ще трябва да плати първоначалната такса и след това да плаща и годишната такса.