Основна цел проекта на закон е въвеждането на възможност за използване на съвременни технологични решения за осъществяване на дистанционен мониторинг върху телевизионните програми, разпространявани от кабелни, сателитни и други платформени оператори, както и установяване на улеснена процедура по връчване на актовете за установяване на административни нарушения и на наказателните постановления по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Промените са инициирани от Съвета за защита на интелектуалната собственост – консултативен орган към министъра на културата, в чийто състав се включват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и представители на Патентното ведомство, на Софийския градски съд, на Върховната касационна прокуратура, на Съвета за електронни медии, на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Агенция “Митници”, Националната агенция по приходите, както и представител на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и Главна дирекция “Национална полиция” към Министерството на вътрешните работи. В рамките на Съвета бяха обсъдени съществуващите дефицити в законовата уредба и бе идентифицирана необходимостта от посочените изменения и допълнения.
Наред с това, в проекта на закон са включени и текстове, насочени към подобряване на действащите норми в ЗАПСП – прецизиране на разпоредби в дял втори “а“ „Колективно управление на авторски или сродни на тях права“ от ЗАПСП, в това число относно процедурата по избор и дейност на комисиите за утвърждаване на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на права, доказването на представителната власт на тези организации в рамките на съдебни производства, съставянето на списъка на медиаторите, воден от министъра на културата, контролните правомощия на Министерството на културата по отношение на колективното управление на права; промени в текстове, регулиращи организирането и осъществяването на административнонаказателната дейност.
Разпространението на телевизионни програми в пакетите на кабелни, сателитни и IPTV оператори е едно от основните направления на контрола по спазването на ЗАПСП. В последните години се наблюдава устойчива тенденция към масово нерегламентирано използване на телевизионно съдържание, което се отразява върху формирането на цените за краен потребител и затруднява функционирането на пазарите в условията на лоялна конкуренция. Натискът върху цените изостря силно взаимоотношенията между създателите и разпространителите на телевизионни програми, свива маржовете на печалба и се отразява негативно върху възможностите на пазарните играчи да уреждат и изплащат справедливи възнаграждения на носителите на авторски и сродни права, договаряни и събирани на колективна основа.
Понастоящем в България около 80% от домакинствата са абонати на платена телевизионна услуга и получават сигнал чрез посредници – т.нар. “платформени оператори” (кабелни и сателитни оператори, както и доставчици на IP-базирани технологични решения). Това превръща нарушенията на правата на създателите на телевизионни програми и другите правоносители в масови и системни, като очакванията на заинтересования бизнес са да се постигнат устойчиви решения за контрол и превенция. След анализ на възможностите за ефективно противодействие на масовите нарушения на авторското право и сродните му права със съществуващия контролен капацитет на Министерството на културата и след съгласуване на общи действия със заинтересованите организации на създателите и разпространителите на телевизионни програми, е идентифицирана необходимостта от въвеждането на технологични решения за дистанционен мониторинг на съдържанието, доставяно от платформените оператори до домовете на техните абонати. Цел на инициативата е създаването на възможност за дистанционно установяване на нарушения и ангажиране на административно-наказателна отговорност, като се установява ясно връзката между съответните действия и лицето, чиято отговорност бива ангажирана, същата се доказва по достатъчно категоричен начин и успешно преминава съдебен контрол. С проекта на закон на длъжностните лица се предоставя правото да използват автоматизирани средства за контрол – уреди и компютърни програми, одобрени по съответния ред, чрез които да установяват нарушенията дистанционно. Въвеждането на такава възможност ще позволи контролният орган да констатира нарушението от работното си място, което с оглед изключително ограничения административен капацитет на Министерството на културата (служителите, ангажирани с контрол по спазването на ЗАПСП са шестима) и липсата на териториални поделения в страната, пряко би допринесло за по-ефективната организация на работата, както и за икономия на време и ресурс от извършването на проверки на място.
Предлаганата улеснена процедура за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по ЗАПСП, произтича от отчетливо наблюдаваната през последните години негативна тенденция нарушителите, които са предимно юридически лица и еднолични търговци, да избягват административнонаказателната отговорност, като се укриват и препятстват връчването на издадените в хода на производствата документи. Съществуващият общ ред за връчване, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, към който ЗАПСП препраща, е доказано трудно приложим и неефективен, особено когато се касае за юридически лица и еднолични търговци. Данните на Министерството на културата сочат, че голям брой административнонаказателни производства биват спирани поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен и впоследствие прекратявани по давност. Така, през 2015 г. невръчени са останали 56 акта за установяване на нарушения по ЗАПСП, през 2016 г. техният брой е 115, а през 2017 г. – 101. До същия резултат води и невъзможността да се връчат издадените наказателни постановления. Следва да се отбележи, че предложените промени не се прилагат спрямо физически лица, а засягат единствено юридическите лица и едноличните търговци, на които по закон са вменени задължения да посочват адрес на управление, законни представители и други контакти в нормативно установени регистри, и да водят делата си по търговски начин, което означава и по-голяма отговорност от тази на гражданите. Може да се каже също, че в редица закони (Кодекс на труда, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност) са предвидени подобни специфични правила за връчване на документите, издавани в хода на административнонаказателните производства.
В проекта на закон са намерили място и предложения за промени в текстовете на дял втори „а“ „Колективно управление на права“ от ЗАПСП. Част от тях се отнасят до работата на комисиите за утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на права, предвидени в чл. 94р, като се предлага занапред комисията да избира от състава си председател, чрез който да организира комуникацията си, в това число и с административния орган. Пряко свързана с това предложение е промяната в чл. 94ш, регулиращ съставянето на списъка на медиаторите, поддържан от министъра на културата, като се предвижда в бъдеще по вписванията на нови медиатори вместо съгласуване, от организациите за колективно управление на права и на представителните организации на ползватели, да се изисква становище. Повод за горепосочените изменения е най-новата практика на административния орган във връзка с назначаването и дейността на комисиите по чл. 94р от ЗАПСП.
Като елемент от стабилността на отношенията между правоносители и ползватели, в т.ч. като предпоставка за равното третиране на ползвателите и за заплащането на справедливи възнаграждения, в чл. 94р от ЗАПСП е предвидено тарифите на организациите за колективно управление на права да бъдат договаряни с представителните организации на ползватели. Вероятността преговорите да не завършат с писмено споразумение, е наложило въвеждането на допълнителната процедура по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП, предвиждаща назначаването на комисия, която да приеме окончателен вариант на обсъждания проект на тарифа. Текстът предвижда, че комисията се състои от 5-ма членове – по един представител, предложен от съответната ОКУП и от представителната организация на ползвателите, и трима експерти, одобрени съвместно от страните. В случаите, когато договарящите страни не успеят да одобрят необходимия брой независими експерти, министърът на културата допълва състава на комисията с експерти от списъка на медиаторите по чл. 94ш, ал. 1 ЗАПСП. Съгласно действащата редакция на текста, министърът на културата поддържа списък на медиаторите, а съставът на включените в него лица, следва да бъде съгласуван с регистрираните организации за колективно управление на права и с представителните организации на ползвателите. Практиката по прилагането на текста показва, че изискването за съгласуване и свързаната с него възможност за отказ от такова, предоставят възможност да се бламира съставянето на актуален списък или включването на нови медиатори в него, което от своя страна би могло да е пречка за назначаване на комисията, предвидена в рамките на процедурата по утвърждаване на тарифите на организациите за колективно управление, съгласно чл. 94р от ЗАПСП.
Друг елемент от дейността на комисията по чл. 94р е уведомяването на административния орган за резултата от нейната работа. По смисъла на действащата разпоредба на ал. 8 от цитирания член, когато комисията не вземе решение за утвърждаване на тарифа в определения за това срок, същата незабавно уведомява министъра на културата, който в 14-дневен срок от уведомяването прекратява процедурата. Доколкото законът не поставя допълнителни изисквания към формата на уведомяването, налице е възможност за тълкуване по какъв начин същото следва да се извърши. Най-новата практика на административния орган демонстрира тенденция при неудовлетвореност от решението на комисията, съответната заинтересована страна чрез подходящо тълкуване да оспорва факта на уведомяването, с което да се възпрепятства предвиденото в цитираната норма прекратяване на процедурата.
В хода на съдебните производства, образувани за нарушени авторски или сродни на тях права и по-специално в спорове относно т.нар. „малки“ права (използване чрез публично изпълнение, предаване, препредаване и предоставяне на достъп по интернет, които обичайно се упражняват чрез организации за колективно управление), като стратегия за защита, нарушителите все по-често използват формални възражения, за да оспорят представителната власт на организациите, като например оспорват валидността на сключените договори за взаимно представителство или за членство, независимо от разпоредбата на чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП. Информацията, подавана от правоносители и организации за колективно управление на права относно нарастващия брой съдебни производства, по които този подход се прилага, както и за противоречивата практика на съдебните състави показват, че разпоредбите на чл. 94с, ал. 2 и чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП дават основание за двусмислено тълкуване. Посоченото е повод за предложената в проекта оборима презумпция, че при защитата на колективно управляваните права, за първата регистрирана за изброените по-горе „малки права“ организация, до доказване на противното се счита, че представлява всички местни и чуждестранни правоносители. В съответствие с първата алинея на чл. 94с, представителството е ограничено в рамките на правата, поверени за колективно управление чрез индивидуални договори или договори за взаимно представителство. Прилагането на презумпцията ще бъде изключено винаги, когато даден за правоносител се установи, че не е оправомощил организацията да го представлява. В останалите случаи, прилагането на нормата ще допринесе за по-ефективното и бързо реализиране на защитата на авторските и сродни на тях права. С разгледаното предложение е свързана и промяната в чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП. Предвидено е, че когато регистрираната организация за колективно управление предявява искове по повод права, поверени за колективно управление, същата не следва да установява представителната си власт по отношение местните и чуждестранни носители на права върху категориите и видовете права и обекти, за които организацията е регистрирана. Предложението е част от стратегията на Министерство на културата да се улеснят организациите за колективно управление на права да осъществяват ефективна защита на управляваните от тях права, като постепенно акцентът се измести от административния надзор към колективната авторско-правна защита, осъществявана по гражданско-правен път.
Промените, предложени в чл. 94ш, ал. 1 от ЗАПСП, както бе отбелязано по-горе, произтичат от натрупаната до момента практика по прилагането му. Съгласно действащата редакция на текста, която възпроизвежда отменената разпоредба на чл. 40ж, ал. 2 от закона, министърът на културата поддържа списък на медиаторите, а съставът на включените в него лица, следва да бъде съгласуван с регистрираните организации за колективно управление на права и с представителните организации на ползвателите. Изискването за съгласуване и свързаната с него възможност за отказ от такова, предоставят възможност да се бламира съставянето на актуален списък или включването на нови медиатори в него, което от своя страна би могло да затрудни министъра на културата да назначи комисията, предвидена в рамките на процедурата по утвърждаване на тарифите на организациите за колективно управление, съгласно чл. 94р от ЗАПСП. В тази връзка, в проекта на закон е премахнато изискването за съгласуване и вместо това е предвидено, че преди да извърши ново вписване на медиатор, министърът на културата изисква становище по кандидатурата му от посочените организации.
Проектът предлага също така, допълване на правомощията на Министерството на културата за контрол върху дейността на организациите за колективно управление на права и на независимите дружества за управление на права, като се въвежда възможност за назначаване на проверка на организация за колективно управление на права или на независимо дружество за управление на права, в случай че същите не предоставят изискани от Министерството на културата информация или документи, свързани с дейността по колективно управление. Действащата до момента уредба (чл. 94щ, ал. 2) предвижда възможност за назначаване на проверка единствено при наличие на данни за нарушение по дял втори „а“ от ЗАПСП. В редица случаи обаче, изводът за наличие или липса на данни за такова нарушение може да се направи въз основа на информацията или документите, постъпили в отговор на искането на контролния орган. При това положение, непредоставянето им изцяло или частично, логично обосновава необходимостта от извършването на проверка, в хода на която да се потвърдят или отхвърлят възникналите съмнения. Важно е да се отбележи, че могат да се изискват единствено информация и документи, които са свързани с дейността по колективно управление на права.
В проекта на закон са включени и разпоредби с редакционни промени, насочени да прецизират нормите на чл. 94б1, ал. 4, 98, 98а и 98б относно регистрирането на независими дружества за управление на права, провеждането и организацията на контролните функции в административното наказване – диференцира се законовото изискване за представяне на документи, уеднаквяват се използваните изрази, систематизират се правата на длъжностните лица, задълженията на проверяваните лица и др.
