Проектът на Закон за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България. Това са ключовите въпроси, чието регулиране е от значение за сектора на социалните услуги, което от една страна е свързано с осигуряване на достъп до социална подкрепа и посрещане на потребностите и реализиране на правата на хората, а от друга – с ефективното функциониране на системата на национално и местно ниво.
Основните цели на закона са гарантиране на достъпа до услуги, на тяхното качество и ефективност и на правото на живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход и публично-частното партньорство. Регламентират се и основните принципи при организиране и предоставяне на социалните услуги, които впоследствие намират отражение в разпоредбите на закона.
Основните принципи са:
- наличност на различни видове социални услуги
- достъпност на социалните услуги;
- индивидуализиране на подкрепата;
- всеобхватност, интегрираност и непрекъснатост на подкрепата;
- превенция на институционализацията и прекратяване на институционалната грижа;
- зачитане на правата на лицата, ползващи социални услуги и гарантиране на активното им участие при вземането на решения;
- гъвкавост при управлението на социалните услуги;
- участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси.
Законопроектът е структуриран в 11 глави:
- Общи положения;
- Социални услуги;
- Органи на централно, регионално и местно ниво;
- Доставчици на социални услуги;
- Планиране и финансиране на социалните услуги;
- Създаване, прекратяване и възлагане на предоставянето на социални услуги;
- Предоставяне на социални услуги;
- Качество, ефективност, контрол и мониторинг на социалните услуги;
- Служители, осъществяващи дейности по насочване за ползване и предоставяне на социални услуги;
- Интегриран подход и интегрирани услуги;
- Административнонаказателна отговорност.
В допълнителна разпоредба са включени дефиниции на основни понятия, а в преходни и заключителни разпоредби – промени в други закони, преходни периоди и други.
