Наличието на неравностойни условия относно размера на средствата, които следва да бъдат изплащани за разходи за квартирни пари, пътни пари и пари за превоз на личен непридружаван багаж при командироване на служители от една и съща структура по две различни Наредби.
Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина урежда размера и начина на определяне на финансовите средства за времето на командироване на дългосрочно командированите български представители в международни организации и задгранични представителства на Република България при условията и по реда, предвидени в Наредбата.
В изпълнение на ангажиментите на Република България, като част от системата на колективната отбрана към международни организации, Министерството на отбраната командирова български представители в структури извън територията на страната. Представителите на Министерството на отбраната се командироват дългосрочно извън територията на страната по два различни нормативни акта в зависимост от нивото на представителност на съответната международна организация или задгранично представителство и различните изисквания за компетенции и умения на заемащите длъжността.
Анализът на съществуващите към момента разпоредби на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина и Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат показва наличие на различия по отношение на размера на средствата, които следва да бъдат изплащани за разходи за квартирни пари, пътни пари и пари за превоз на личен непридружаван багаж. Този вид разходи не зависят от уменията, квалификацията и нивото на представителност, поради което поставя командированите представители в неравностойни условия.
Промените в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина имат за цел да изравнят условията и реда за командироване на представителите на Министерство на отбраната извън територията на Република България по отношение на разходи за квартирни пари, пътни пари и пари за превоз на личен непридружаван багаж.
С действащите Наредба за дългосрочните командировки в чужбина и Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат са предвидени различни размери на средствата за квартирни пари, пътни пари и пари за превоз на личен непридружаван багаж, което създава неравностойни условия за командированите служители от една и съща структура.
Изплащането на пътни пари и пари за превоз на непридружаван багаж е предвидено и в двете Наредби, по които се командироват служители, но в различен размер. Например, по Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат се изплащат пари за превоз за непридружаван личен багаж до 200 кг въздушно карго, а по Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина се изплащат финансови средства за непридружаван личен багаж до 100 кг въздушно карго. По подобен начин стои и въпросът за пътните разходи при пътуване с автомобил, като в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина е предвидено изплащането на пътни пари при пътуване на командирования с лично превозно средство в размер на 50% от стойността на самолетен билет икономична класа само за командирования, докато в Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат се предвижда същия принцип, като процент от стойността на самолетен билет, но и за всеки член на семейството.
За времето на командировката на дългосрочно командированите представители на Република България извън страната, изпращащата администрация е задължена да осигури на служителя подходящо жилище или средства за наем в зависимост от служебните му задължения, броя и състава на членовете на живеещото заедно с него семейство и местните условия. Предвиденият размер на квартирните пари в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, за някои държави, като Германия, Люксембург и Холандия е определен на до 40% от командировъчните пари, което е крайно недостатъчно за осигуряване на минималните нормативи за броя и вида на помещенията определени в приложение № 3, т. І, подточка 1 на Наредбата. За останалите европейски държави определените нормативи са значително по-високи. Така например за Италия базата е 100%, за Великобритания е 90%, за Финландия е 80%. В същото време, стандартът на живот в Германия, Люксембург и Холандия е идентичен с този в останалите европейски държави и дори по-висок, поради което е необходимо да бъде извършена промяна.
