С настоящия документ, Национална асоциация Правна Инициатива за Отворено Управление настоява Парламентът на Република България да не допусне отново да бъдат нарушени принципите на Европейското законодателство и на двата процесуални кодекса на Република България с гласуването на предложената от Министерски съвет разпоредба на § 37, т.8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (Обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г, изм., бр. 95 от 2015) с която се предлага алинея 2 на член 75, изречение последно.
С изречение последно в новосъздадената алинея 2 на чл. 75, в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр.101 от 2015 г.), отново се въвежда противозаконната, анти-процесуална и поставяща общините в неравностойно конституционно и финансово правно положение разпоредба, а именно: “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“
Посочената разпоредба следва да бъде изрично заличена в последното изречение на новия чл. 75, ал. 2 с т. 8, §37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (Обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г, изм., бр. 95 от 2015) от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр.101 от 2015 г.) , поради следните съображения:
Разпоредбата е в противоречие с политиките, изложени в Мотивите към настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (№ 602-01-7 от 11.02.2016 г., 43-то НС), където се твърди, че се цели предприемането на редица мерки, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на местните финанси и ограничаване на репутационния риск за първостепенните разпоредители с бюджет.
Очевидно декларативно звучат горните цели, когато за осъществяването им е избран механизъм за вземане на парите от общините при налагане на финансови корекции „без съд и присъда“ – без право на достъп до правосъдие. Възможността за съдебно оспорване на решението за налагане на финансовата корекция, след като се извърши плащането по нея, обезсмисля целия механизъм на обжалването и го прави напълно ненужен. Общините се оказват лишени от достъп до правосъдие и защото разпоредбата задължава да се извърши плащането, въпреки обжалването, което не спира изпълнението на решението за налагане на финансовата корекция. Поради посочените съображения, разпоредбата на предложената алинея 2 на чл. 75 от ЗУЦЕСИФ: “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“ е
- несъвместима с принципите на правовата държава и с мотивите на самия ЗУСЕСИФ,
- лишава от достъп до правосъдие,
- в противоречие е с европейски регламенти и двата процесуални кодекса на Република България;
- компрометира цялостната политика на приемане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУЦЕЦИФ) (№ 502-01-66 от 05.08.2015 г., 43-то НС), с която се въвеждат принципите на административно – правните отнощение при налагане на финансовите корекции, където обжалването автоматично спира изпълнението на решението и дава възможност за ефективна правна защита.
Противоречие с мотивите на самия ЗУСЕСИФ
Въпреки, че Мотивите за приемане на ЗУСЕСИФ декларират, че „Правната логика на възникване и развитие на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите на плоскостта на административно-правните отношения е основополагаща и за ясното регламентиране на процедурата по извършване на финансови корекции и че тя завършва с акт, в който също се обективира властническо волеизявление на административен орган.“, разпоредбата “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“ заличава административните правни лостове за ефективна съдебна защита на общините и влиза и във фундаментално противоречие с европейските регламенти.
С оглед спазване изискването на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 – държавите членки да гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с ЕСИФ, целта на ЗУЦЕСИФ е да въведе ясна регламентация, относно правото на защита на бенефициентите срещу актовете на административните органи, основана на общата клауза съгласно чл. 120 от Конституцията на Република България.
Лишава от достъп до правосъдие и е в противоречие е с европейски регламенти
Разпоредбата “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“ лишава на практика синхронизирането на националното право с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, от 17 декември 2013 годиназа определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, издаден на основание договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 177 от него.
Ако текстът на изречение последно, алинея 2 на чл. 75 от новата редакция на ЗУСЕСИФ остане в сила, българското законодателство, в противоречие Член 74 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и Съвета, не може и няма да гарантира, че в Република България съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове.
Член 74, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
Отговорности на държавите-членки
- Държавите-членки гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове. За обхвата, правилата и процедурите във връзка с тези разпоредби отговарят държавите-членки съгласно тяхната институционална и правна рамка. При поискване държавите-членки разглеждат подадени в Комисията жалби, които попадат в обхвата на уредбата им. При поискване държавите-членки уведомяват Комисията за резултатите от тези разглеждания.
В противоречие с двата процесуални кодекса на Република България и със самите мотиви за приемането на ЗУСЕСИФ, съгласно които страните в процеса са равнопоставени, имат еднакви права, имат право на достъп до справедлив процес и наложените санкции спрямо тях трябва да са съразмерни на нарушението. В случая порочната разпоредба не дава дори възможност да се приложат тези процесуални принципи, тъй като задължава плащането да се извърши, въпреки обжалването и без оглед дали е справедливо наложено или е съразмерно на евентуално наличното нарушение.
Съгласно мотивите към ЗУСЕСЕФ, приет през декември 2015, със законопроекта са регламентирани отделните елементи от изпълнението на програмите, по които се предоставят средствата от ЕСИФ. „Особен акцент в законовата регулация е поставен върху установяването на ясни административно-правни отношения между управляващите органи и бенефициентите. Тези отношения е предвидено да възникват въз основа на два различни института на административното право – Административния договор, който е основната форма при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, и финансовите корекции, които се определят по основание и размер с индивидуален административен акт.
От една страна, ЗУСЕСИФ е категоричен, че решението за налагане на финансови корекции и административен акт. От друга страна, Административно процесуалния кодекс в чл. 166. (1) е пределно ясен – Оспорването спира изпълнението на административния акт. Въпреки тези безусловни принципи на прававата държава, отново се запазва порочната разпоредба “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“.
Изречение последно на новопредложената алинея 2 на чл. 75 от ЗУСЕСИФ влиза в противоречие и с принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 на АПК, който задължава административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Алинея 2 на чл. 6 разпорежда: Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно алинея 5 на същия член, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Оспорената разпоредба е в противоречие и с принципа за Равенство, въведен с чл. 8 от АПК, а именно: АПК Равенство Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Равните възможности за спиране изпълнението на решението с жалбата са изключени за общините. Независимо от изхода на административното съдебно производство по обжалването, те трябва да заплатят корекцията, наложена от държавната администрация, без оглед дали тя е правилна или не.
Ако остане в сила оспорената разпоредба, то съгласно Административно процесуалния кодекс на Република България, административният съд ще приема, че щом вече са платили финансовата корекция – както ги задължава абсурдният текст – общините нямат правен интерес от оспорването и ще оставя без разглеждане жалбите им:
АПК, Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
- оспорващият няма правен интерес от оспорването.
Противоречие с принципите на правовата държава
Разпоредба “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“ Противоречи и на принципа на състезателното начало, въведен в чл. 8 на Гражданско – процесуалния кодекс на Република България. Общините, на които са наложени финансови корекции не ще имат правото да бъдат изслушани от съда, преди да бъде поставен акт, който има значение за техните права и интереси. Те трябва да платят финансовата корекция, въпреки обжалването! Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
Нарушава се и принципът на равенство на страните, който въвежда ГПК с чл. 9 – Законът не се прилага еднакво спрямо всички – общините трябва да платят финансовата корекция, независимо от обжалването – Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.
В противоречие със забраната на чл. 14 ГПК да се разглежда от друго учреждение дело, което вече се разглежда от съда, порочната разпоредба въвежда правото на държавния чиновник с издаденото решение за налагане на финансова корекция да игнорира целият съдебен процес за защита на конституционните и европейски права на общините. ГПК Чл. 14. (3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
Поради посочените съображения за
- несъвместимост с принципите на правовата държава и с мотивите на самия ЗУСЕСИФ,
- лишаването от достъп до правосъдие,
- противоречие е с европейски регламенти и двата процесуални кодекса на Република България;
- компрометиране на цялостната политика на приемане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУЦЕЦИФ) (№ 502-01-66 от 05.08.2015 г., 43-то НС), с която се въвеждат принципите на административно – правните отнощение при налагане на финансовите корекции, където обжалването автоматично спира изпълнението на решението и дава възможност за ефективна правна защита,
моля да не допуснете Парламента на Република България да приеме разпоредбата на предложената алинея 2 на чл. 75 от ЗУЦЕСИФ: “Съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.“, която се представя на вниманието на българския парламент с т. 8 на § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (Обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г, изм., бр. 95 от 2015) с която се предлага алинея 2 на член 75, изречение последно.
